Закътано в полите на Балкана, сред девствени гори. Шест века поколенията пазят легендата за първите заселници-търновската болярка Божана и деветте и сина. До края на на 19 век Боженци е стопански, административен, просветен и духовен център на околните селища. Има 110 къщи и 500 жители. От тях днес са останали 100 къщи на възраст между 100 и 250 години. Не само практичен и художествен усет показват те – просторни чардаци, декоративно оформени стени, врати, прозорци, стенни долапи, тавани, джамали, камини. Автентични музейни експозиции в две къщи от 18 и 19 век, църквата „Св. Пр. Илия“, работилница за пречистване на на восък от 18в., килийно училище обогатяват познанията за стопанския живот, бита, културата и духовния свят на божанкалии.
Високите каменни огради, кованите дъбови порти, малките калдъръмени улички, каменните чешми и мостове, малките дюкянчета носят неповторимата атмосфера на това райско кътче на България. Един от най-типичните паметници в Боженци, датиращ от периода на националното Възраждане на България е къщата на Дончо Попа. Боженци е известно с това, че е приютило редица известни български писатели, художници, архитекти, дейци на науката и изкуството.
